По-лесно е да предотвратим болестта, отколкото да я лекуваме

Непосредствените причини за заболяванията (етиологическите фактори) въздействат пряко върху организма, като причиняват патологични промени. Тези фактори може да бъдат бактериални, физически, химически и др.

bolnaРазвитие на дадено заболяване се провокира от съчетаване на рискови фактори с непосредствените причини за болестта. Често е трудно да се определи основната причина, тъй като може да бъдат няколко и да са взаимосвързани.

Броят на рисковите фактори е голям и постоянно се увеличава. През 1960-те години са наброявали около 1000, сега – приблизително 3000. Те може да бъдат в околната среда (екологични, икономически и др.), в самия конкретен човек (повишен холестерол в кръвта, артериална хипертензия, наследствена предразположеност), вредни навици (тютюнопушене, хиподинамия и др.).

Съчетаването на няколко фактора сумира техния ефект. При това нерядко се получава потенциране на крайния резултат – тоест, общото негативно влияние е по-голямо, отколкото простата сума от отделните такива.

Главните или т. нар. „големи“ рискови фактори са онези, които са общи за всички заболявания: тютюнопушене, обездвижване, наднормено тегло, небалансирано хранене, високо кръвно налягане, психоемоционални стресове и т. н.

Рисковите фактори са още първични и вторични. Към първичните се отнасят онези, които по принцип влияят отрицателно върху здравето: нездравословен начин на живот, замърсяване на околната среда, обременена наследственост, ниско ниво на обществено здравеопазване и т. н.

Към вторичните спадат налични вече заболявания, които влошават протичането на други болести: захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане и пр.

Основните първични рискови фактори са:

– нездравословен начин на живот (тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, небалансирано хранене, стресови ситуации, постоянно психоемоционално напрежение, хиподинамия, лоши материално-битови условия, употреба на наркотици, влошен морален климат в семейството, ниско културно и образователно ниво, слаба медицинска активност и т. н.);

– високо ниво на холестерол в кръвта, артериална хипертензия (високо кръвно налягане);

– неблагоприятна наследственост (наследствена предразположеност към различни заболявания, генетичен риск – предразположеност към наследствени болести);

– лошо състояние на околната среда (замърсяване на въздуха с канцерогени и други вредни вещества, замърсяване на водата и почвата, рязка смяна на атмосферните параметри, повишаване на радиационните, магнитните и други излъчвания;

– незадоволителна дейност на органите по здравеопазване (ниско качество на медицинската помощ, несвоевременно медицинско обслужване, труден достъп до медицински услуги).

С рисковите фактори е тясно свързано понятието „медицинска профилактика“. Това означава предупреждение, предотвратяване. Терминът е широко разпространен в най-различни области на науката. В медицината се има предвид предотвратяване на възникването и развитието на болести.

Профилактиката е първична и вторична. Първичната има за задача да предотврати възникването на заболяванията, а вторичната – да спре развитието на вече налична болест. Мерките и за двата вида профилактика са медицински, хигиенни, социални, социално-икономически и др. Още разделят профилактиката на индивидуална (лична) и обществена – тоест, действията на отделния човек и на обществото като цяло по предотвратяване на заболяванията.

Главни мерки на профилактиката са хигиенното възпитание и санитарната просвета, които са на водещо място в практиката на специалистите в социалната дейност. Те се ръководят в дейността си от мисълта, изказана още от Хипократ и други класици на медицината: по-лесно е болестта да бъде предотвратена, отколкото лекувана.