От конфликт със себе си – към психическо заболяване

Вътрешно-личностният конфликт, или конфликът на човека със самия себе си, е психическо състояние, което изниква сравнително често – при противоречиви, взаимноизключващи се мотиви и морално-етични ценности; цели, които в дадения момент не може да бъдат постигнати; или пък е налице невъзможност да се определят приоритети в psihoповедението.

Човешкото съществуване е свързано с постоянно напрежение и преодоляване на противоречието между биологичните влечения и желания от една страна, и от друга – социално-културните норми; между съзнателното и безсъзнателното. В това противоречие и постоянно противоборство е същността на вътрешно-личностния конфликт.

Също така се смята, че „Аз-концепцията“, тоест, представата, която човек има за самия себе си, оформя и неговото взаимодействие с околната среда.

Проблемът обаче е, че, както лесно можем да се досетим, „Аз-концепцията“ рядко съвпада с представата на същия човек за идеалното „Аз“. Твърде често тук се получава разминаване, и то, обикновено, доста сериозно. Това е лесно разбираемо: човек си е изградил представа за една идеална личност, която представа е оформена от медиите, телевизията, киното и т. н. – после сравнява себе си с тази идеална представа и установява, че се намира доста далеч от нея. В резултат се получава срив в самочувствието и комплекс за малоценност. Дисонансът между „идеалното Аз“ и „реалното Аз“ се развива като вътрешно-личностен конфликт, който може да причини тежко психическо заболяване.

Мотивационната структура на личността се формира от редица потребности, някои от които са главни, първостепенни, а други се намират в подчинено положение спрямо тях. Такива са:

– физиологични потребности (хранене, сън и др.);

– безопасност;

– любов;

– уважение;

– самоактуализация.

Най-висша е потребността от самоактуализация, тоест от реализация на способностите и талантите на човека. Тя се изразява в това, че той се стреми да стане такъв, какъвто може да бъде, ако реализира възможностите си. Но това невинаги му се удава. Самоактуализацията като способност може да е налице при повечето хора – но само при малцина е реализирана. Така се получава разрив между стремежа към самоактуализация и реалният резултат от този стремеж.

Този разрив е в основата на вътрешно-личностния конфликт.

Движеща сила за всеки човек е търсенето на смисъл в живота и борбата за реализиране на този смисъл. Независимо какъв е самият смисъл: просто стремеж към по-висок жизнен стандарт, победа на някаква идея, забогатяване и т. н. Проблемът обаче е, че само малцина успяват да го осъществят. Обаче, когато той липсва съвсем, е още по-зле дори в сравнение с неуспеха в неговата реализация – защото такава липса поражда у човека състояние, което се нарича емоционален вакуум. С други думи – чувство за безцелност и празнота.

Тази липса на смисъл в живота като крайна точка във вътрешно-личностния конфликт често се изразява в делника под формата на скука.

Причината е, че да се открие този главен смисъл в съществуването на човека е много по-трудно, отколкото да се забогатее – тъй като стремежът към забогатяване все пак дава някаква, макар временна и непълноценна, цел на битието. Докато скуката го обрича на бездейност и го тласка към пороци от типа на наркомания, алкохолизъм, да не говорим за престъпления – и така спомага за развитие на психическо разстройство, което е най-тежката последица от вътрешно-личностния конфликт.