Споделени емоции или приятно огледалце

 Когато влизаме в дадени отношения с друг човек, обикновено очакваме, че нашият партньор ще ни отговори със същото ниво на емоционално обвързване, на което се намираме и самите ние. Мнозина от нас се надяват да намерят сродна душа у някого, който може да ни разбере и с когото да споделим нашите чувства и личния си начин на мислене. Други пък не разчитат на задълбочено обвързване и се чувстват по-комфортно, ако запазят своето лично пространство и по-ясни граници в отношенията си.

щастливи жени

Двойките, които през тези първоначални етапи успеят да се споразумеят и да открият своя начин да живеят заедно, преминават към дълготрайна връзка със съответните задължения.

Но, разбира се, съществуват и множество примери за партньори, които са емоционално необвързани.

Някои хора живеят, за да получат колкото може повече впечатления. Те са любители на острите усещания. За тях в бъдещето винаги има още един поход, още един скок с парашут, още едно изкачване на стръмен връх. Тези хора получават своята порция внимания от поредното покорено сърце – но никога не ще се оставят да бъдат уязвими, като си позволят задълбочена емоционална привързаност.

Физически привлекателните хора, за съжаление, нерядко смятат, че тяхната външност е всичко на този свят. Те често изпитват трудности в откриването на взаимност в отношенията си, защото са се научили да търсят удоволствие и похвала на много и различни места. Но с времето това може и да се промени.

Зависимите хора пък са подчинени на влечението си към различни неща: алкохол, наркотици, работа, ядене, телевизия, шопинг, хазарт, секс) и е възможно да се окаже, че не са в състояние да поддържат емоционални отношения. Или просто твърде трудно откриват подходящия си партньор.

Някои партньори са подложени на влиянието на своите родители, които прекалено се намесват в отношенията им. Така вие може да се озовете в ролята на обикновена добавка към една връзка, която всъщност за партньора ви е основната – тази с неговите (нейните) родители.

За интелектуалците пък емоциите са нещо неспокойно и непредсказуемо. Те все анализират, дават някакви количествени и качествени оценки на всичко наоколо си и постоянно се опитват да класифицират нещата по нива и категории. За тях контролът върху различните ситуации, включително и емоционалните, е най-важното нещо в живота, а споделянето на чувства – наивна и не много умна постъпка.

Има и една специфична категория хора, които трудно влизат във връзка поради душевната си нагласа – нарцистично настроените. За човека-нарцис всички отношения, взаимовръзки, чувства и партньорства на света са в крайна смета дотолкова ценни, доколкото са насочени към собствената му личност. Според него всички с нещо са му длъжни, защото на върха на ценностната пирамида в света се намира самият той. Емпатията (съпричастието, съчувствието) е нещо, което му е не просто странно или загадъчно – а напълно неразбираемо.

Затова и за такива хора любовта е главно любов към самия себе си. А доколкото може да бъде насочена към друг човек, то е само защото другият бива оценяван в качеството му на огледало, на което винаги може да бъде зададен известният въпрос: „Огледалце, огледалце, я кажи кой на този свят…?“

И, съответно, да се получи приятният отговор.