Не диета – а начин на живот!

Именно не като диета или комбинация от диети, а като стил и начин на живот – така се отзовават за разделното хранене онези, които го практикуват. Системата за този начин на хранене е разработена от американския лекар Хърбърт Шелтън – автор на прословутата книга „Правилното съчетаване на хранителните продукти“. Шелтън се позовава на изследванията на руския учен Иван Павлов.

диета

Още в края на ХІХ-ти век Павлов твърди, че различните храни (месо, хляб, мляко) се смилат в различни части на стомашно-чревния тракт с помощта на съвсем различни храносмилателни ферменти. Спецификата на на храносмилателните сокове, отделяни за всеки вид храна, е толкова различна по характера си, че Павлов ги нарича „млечен сок“, „хлебен сок“ и „месен сок“.

Хърбърт Шелтън смята, че обичайното хранене води до неусвояване от страна на организма на продукти, които по принцип не би трябвало да се съчетават. Според Шелтън условията, нобходими за смилане на различните видове продукти, се различават: за деление на белтъчините е необходима киселинна среда, за въглехидтратите – алкална. Ако храната съдържа едновременно големи количества и белтъчини, и въглехидрати, то е естествено някои от тях да се усвоят по-слабо. Например, изядената на гладно ябълка напуска стомаха и се отправят към чревния тракт още след 15-20 минути. Но ако я изядете след месо, то ябълката се задържа в стомаха, като предизвиква процес на ферментация и гниене. В резултат и двата продукта постъпват в чревния тракт зле обработени. Това води не само до натрупване на мазнини, но и до повишено натоварване на панкреаса, а несмлените остатъци от храна, натрупани в дебелото черво, може да причинят цяла поредица от заболявания.

Съвременният възглед относно системата на Шелтън опроверга доста от неговите твърдения, но и до ден-днешен системата за разделно хранене си остава популярна. Например, Шелтън бил уверен, че хората страдат от алергии – а не от неусвояване на храната. Тоест, според него алергията е най-обикновено белтъчно отравяне. Но, така или иначе, отдавна е доказано, че алергията е имунно заболяване и не е свързана с начина за приемане на храната.

Съвременните диетолози не възприемат сериозно и още една хипотеза на Шелтън: че за смилането на въглехидратите и мазнините е необходима кисела алкална среда, а за белтъчините – кисела. Вече е доказано, че всъщност, процесът на храносмилане е много по-сложен, като в него са задействани различни ферментни системи – слюнка, стомашен и чревен сок, жлъчка, секрети на панкреаса. Съответно, смилането на различните компоненти на храната е разделено в храносмилателни тракт и във времето, и в пространството. С други думи: в здравия организъм смилането на различните видове храни, независимо дали са консумирани заедно или поотделно, се извършва паралелно, като те не си пречат взаимно.

Но все пак привържениците на разделното хранене държат на своя начин на живот.