Артишокът помага за разграждането на излишните мазнини
Артишока е бодливо растение и за негова родина се приема Средиземноморието, но той се радва и на голяма популярност в Америка (Калифорния).
58585
Екзотичния зеленчук има наподобяващ вкус на праз лук и целина и многостранно кулинарно приложение. Освен това все по-често започва да се появява на щандовете за зеленчук редом с карфиола и брюкселското зеле. Артишокът представлява неразцъфналата цветна пъпка на голямо бодливо растение, състоящо се от големи виолетови или бели месести чашки. Той е богат на биоактивни вещества – дотолкова, че от острите му листа може да се извлича екстракт, от който се произвеждат лекарства.
Артишокът съдържа едни от най-важните елементи за човешкото здраве. Той е богат на калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, натрий, витамин А, В1, В2, С. Освен това съдържа белтъчини, мазнини, въглехидрати и ниацин. Но всъщност неговият голям принос се дължи на многостранното си действие върху човешкия организъм. Артишокът е много богат на цинарин – мощен антиоксидант, за който е доказано, че помага за по–добрата функция на черния дроб. Защитава клетките на черния дроб от действието на различни токсини и помага за извличането на вредните вещества от организма.
Освен това е безценен диетичен продукт, защото е нискокалоричен, богат на фибри и не на последно място – много засищащ. Горчивият вкус на цианина стимулира отделянето на жлъчен сок и подобрява разграждането на излишните мазнини. В повечето случаи артишокът се използва като профилактично средство в терапията срещу диабет, подагра, целулит. Освен това има способността да понижи кръвната захар, подобрява апетита, храносмилането и да редуцира появата на запек.
Прекалено много хора по света злоупотребяват с лошите си начини на хранене. По този начин вредят на черния си дроб, както и на цялото тяло, докато си мислят, че се хранят добре, а всъщност страдат от недохранване.
Затова премахнете от менюто си газирани и алкохолни напитки или храни, богати на мазнини. Артишока може да се консумира сварен на пара, защото така се запазват полезните му свойства. Освен това може да се яде и печен или задушен.