Плодове и билки вместо лекараства

При стомашно-чревни заболявания

Боровинки. Те са богати на бензоева киселина и фитонциди. Сокът им е добро средство за изплакване и гаргара при възпаление на лигавицата на венците, устната кухина и гърлкото. За същата цел може да се използва и отвара от боровинки.

plodove-i-bilki

Шипка. Под формата на отвара, запарка и чай те спомагат за отделянето на жлъчен сок и изхвърлянето му през каналите към червата. Дават се и при гастрит с понижено отделяне на стомашен сок
От листата на шипковия храст се приготвя сироп с мед, който се употребява при възпаления и язви на устната лигавица.
Ябълки. Под формата на сок, печени, обелени или настъргани на ситно, ябълките се прилагат при стомашно-чревни заболявания.

Мандарини. Сокът на мандарината предизвиква отслабване на перисталтиката на червата и има противомикробно действие поради богатото съдържание на фитонциди. Затова се прилага с успех при диарии.
Нар. Сокът на плода се дава при болесту на стомаха и червата, а от кората на плода се ориготвя отвара, която действа лечебно при разстройство.

Пелин. В природната медицина пелинът се използва под формата на запарка за възбуждане на апетит. Запарката може да се приготви по топъл илу по студен начин(чрез киснене на прасно откъснати листа около 12часа) . Пуе се по една ракиена чашка 3 пъти дневно преди ядене.

Кантарион – червен и жълт. Използват се предимно като отвара или запарка, приготвени по описания вече начин. Действат ефикасно срещу отделяне на газове в червата, както и за подобряване на храносмилането и дейността на жлъчния мехур.

Вместо да се варят във вода, нарязаните билки могат да се поставят в бутилка, да се залеят с чист зехтин и да се оставят да орестоят един месец. След това зехтинът се прецежда и се пие 3 пъти дневно по1ч.л. или по 1с.л. преди ядене.

Бял равнец и глухарче
От тях се приготвят отвари и запарки, които се пият по 1ракиена чашка 3 пъти дневно преди ядене при хронични гастрити и язвени болести. Подобряват храносмилането, успокояват стомашните и чревните колики.

Копър. Препоръчва се при засилени ферментационни процеси в червата и образуване на газове. Употребява се под формата на отвара (по-добре топла), като се взема по една чаена лъжичка половин час преди ядене. Действа болкоуспокояващо и успокояващо при колити.

Ряпа- черна и бяла. Ряпата подпомага храносмилането и помага за изхвърлянето на жлъчка от жлъчния мехур, а с това и от изхвърлянето на излишния холестерол от организма. Има съществено значение и при профилактиката на атеросклерозата. Сок от ряпа може да се приготви по следния начин. В ряпата се издълбаваа дупка и в нея се слага мед или захар, които извличат сока и.

Употребява се като жлъчногонно средство. Пие се 30 -40 минути преди ядене по една ракиена чашка.
При функционални заболявания на нервната система се използва: Отвара от валерианови корени, маточина.
Пие се по 1 ракиена чашка 3 пъти дневно след ядене. Успокоява нервите и подобрява съня.

Успокоителен чай. Продава се в аптеките. Употребява се по същия начин, както корените от валериана.

При болести на бъбреците се употребяват:

Царевична коса или свила. Стъбълцата с близалцата на женските цветове, събрани в периода на узряване на кочаните и изсушени, успешно се използват под формата на запарка и отвара , при пясък и камъни в бъбреците. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно

Диня. Нейното диуретично действие при болести на бъбреците и сърцето, еизвестно отдавна. Когато няма пресни дини, могат да се употребяват изсушени динени кори, от които се приготвя отвара(в съотношение 1:10).

Пъпеш. Месестата част и семената на пъпеша притежават диуретично действие. Запарката, приготвена от семената, се пие при бъбречни заболявания. Премахва напъните(тенезмите) в пикочния мехур.