Смокиня (Ficus Carica L.)

Ficus_carica_006

За родина на смокинята се сочи Югозападна Мала Азия, но тя има промишлено значение в страните около Средиземно море и в други държави с по-мек климат.
България се смята като северна граница на разпространение на смокинята и вирее добре само в по-южните и топли райони.

В по-топлия и влажен климат на субтропика смокинята става дърво с големи размери, а в по-северните и по-хладни райони (какъвто е нашият) най-често представлява храст с няколко стъбла или образува издънкови туфи.
Смокиновите плодове се използуват в прясно и преработено състояние. Подходящи са и за сушене.

Приложение:
Смокиновите листа се препоръчват при
• диария,
• дизентерия,
• задух,
• кашлица,
• болки в стомаха и червата.
външно:
• за налагане на рани и язви на кожата,
• против пърхот (чисти и заздравява епидермиса),
• за гаргара – при зъбобол и възпалено гърло,
• за компреси при циреи,
• бюргер.