Полски синап (Sinapis arvensis L.)

sinap2

Полският синап е едногодишно тревисто растение с разклонено, облистено стъбло, високо около 30-60 см, обикновено покрито с прости, твърди, разперени власинки.
Листата са с дръжка, яйцевидни или продълговати, най-долните почти лировидно нарязани до неправилно назъбени, дълги до 20 см, стеснени в дръжка, покрити с власинки, рядко голи. Горните са приседнали, удължено ланцетни, със заострен връх, неравномерно назъбени, по-малки, влакнести до голи.

Съцветията са гроздовидни, сбити, дълги 2-5 см, с цветни дръжки, дълги 3-8 мм. Чашелистчетата дълги 4-6 мм, ресничести. Венчелистчетата 4, жълти, обратно яйцевидни, почти двойно по-дълги от чашката. Шушулката цилиндрична, дълга до 5 см, на върха с конично носче, почти несплескано. Семената са почти черни, гладки, 8 до 17 на брой.
У нас като плевел и като културно растение се среща още — бял синап (Sinapis alba L.) и черен синап (Brassica nigra (L.) Koch (Sinapis nigris L.)). Горните стъблени листа на полския синап са с дръжка, носчето на шушулката е силно странично сплескано, а семената са 4-8 на брой, жълти до жълто кафяви, с ямички по повърхността.
Среща се из орници, угари, като плевел в ниви, зеленчукови градини и дворове в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти от май до октомври.

За лечебни цели се използуват семената на полския синап (Semеn Sinapis nigrae) и получените от тях синапово брашно (Farina Sinapis) и синапов спирт (Spiritus Sinapis).

Приложение:
Най-често се прилага външно под формата на лапи на различни части от тялото при простудни състояния, бодежи, бронхити, пневмонии, ревматизъм, лумбаго, артритни болки и др.
Много по-рядко се използува вътрешно (смесено с мед) – при бронхити, за стимулиране на жлъчната секреция и др.