Берберин

78857402_3347825_BARBARIS

Берберинът е алкалоид, който е типичен за някои популярни билки. Берберинът е известно средство за лечение в Аюрведа и традиционната китайска медицина, като се използва за противодействието на възпаления и висока кръвна захар. Самият компонент разкрива невероятни лечебни свойства по отношение на някои заболявания, но трябва да се употребява с повишено внимание и реални очаквания. В следващите редове ще разгледаме светлата страна на берберина без да пропускаме и неговите недостатъци.

Берберинът е изокинолен алкалоид, който благодарение на амониевия си йон, може да образува цели комплекси с други компоненти, каквито са глициризиновата киселина (сладък корен) и байкалин (шлемник байкалски). Счита се, че тези формирани комплекси подобряват усвояването на веществата и мастната разтворимост. Подобни комбинации са известни още на китайската традиционна медицина.

Берберинът освен в основния си вид съществува и в по-рядко срещаната си форма дихидроберберин, която притежава близо пет пъти по-висока потентност. Анализите установяват, че 100 мг дихидроберберин имат същата активност като 560 мг берберин, но за разлика от него дихидроберберинът достига до кръвната плазма. Дихидроберберин се съдържа в растенията Arcangelisia flava и Coptidis chinensis (коптис).

Основните природни източници на берберин са Berberis aristata (куркуминово дърво) с концентрации от 5% в корените и 4.2% в стъблото и кората. Богати източници са всички растения от вида берберис, както и орегоново грозде, коптис, хидрастис (Goldenseal), кадифено амурско дърво (Phellodendron amurense) и гудучи (Tinospora cordifolia).

Силен хипоглигемичен ефект (понижаване на кръвната захар), който се обяснява с потискането на отговорните ензими. На този етап съществуват голям брой изследвания върху хора, които доказават действието на берберина при дози между 900 и 1500 мг, като ефективността му е напълно сравнима с медикамента Метформин. Берберинът действа благоприятно при диабет тип 2 и страдащи от метаболитен синдром. Отбелязват се понижаване на кръвната захар на гладно и след хранене, както и нивата на инсулин на гладно. Дългосрочна употреба до 2 месеца демонстрира постоянен и по-силен ефект като понижаването на кръвната захар, HbA1c и инсулина достига до 26%. Един от тестовете установява и подобряване на инсулиновата чувствителност с 41%;

Редуцира успешно глюкогенезата в черния дроб при болни от диабет плъхове. Това означава, че се потиска производството на глюкоза в черния дроб от невъглехидратни източници;
Подобрява сигнализирането на инсулина в черния дроб на ниво рецептор и след това;
Поддържа стабилен метаболизма на мастните киселини и холестерола в черния дроб при състояние на диабет или други силни възпалителни процеси;
Висока потентност при потискането на фиброзата в черния дроб, като ефектът му е близо до магарешкия бодил. При фиброза от химикали, берберинът показва по-силни свойства от силимарина, но при фиброза от алкохол отбелязва малко по-слаб ефект;
Подпомага защитата на чернодробните клетки и регулиране на чернодробните ензими с умерено действие;
Понижава драстично триглицеридите при болни от хепатит и цироза. Двумесечната употреба на берберин при болни от Хепатит B и Хепатит C води до понижаване на триглицеридите, кръвната захар и чернодробните ензими;
Предотвратява вредните последици върху бъбреците при висока кръвна захар, както и потиска фиброзата при диабетична невропатия;
Слаб диуретичен факт, като засилва отделянето чрез урината на калий и натрий, но намалява отделянето на калций.

Подобрява значително повишаването на глюкозата в скелетната мускулатура, като ефектът е положителен, независимо дали мускулните клетки са резистентни или чувствителни към инсулин;

Регулира нивата на циркулиращия лептин с 36% за 12 седмици употреба, като увеличава малко и нивата на адипонектин;

Увеличава концентрациите на инсулин и пептидния хормон GLP-1, който е отговорен за понижаване на кръвната захар при диабетични плъхове. Увеличава и броя на бета-клетките в панкреаса;

Използването на 900 мг берберин дневно засилва цялостното отслабване на тялото, като по-големият процент обхваща мастна тъкан. На този етап е установен умерен отслабващ ефект, който се проявява по-силно при хора с отклонения в метаболизма. Ефектът се обяснява с подобряване на инсулиновата чувствителност (недоказано) и регулиране на адипокините.

Доказани ползи: