Изгубването рядко започва с драматичен момент. По-често маркировката изчезва, групата продължава „още малко“, слабата пътека се превръща в животинска диря и след 20 минути никой не може да посочи последното сигурно разклонение. Най-важното умение е да разпознаете проблема рано и да спрете, преди умората, тъмнината и лошото време да го направят спасителна акция.
Планинската спасителна служба напомня туристите да проучват маршрута, да проверяват времето, да информират близък човек, да пестят батерията и при сериозен проблем да се обадят на 112 и да предадат координати.
Ако не можете да кажете къде е последната ви сигурна точка и защо избраната посока е правилна, не продължавайте по инерция. Спрете, мислете и съберете информация.
Превенцията: осем неща преди старта
1. Знайте маршрута, не само името на върха
Проверете:
- точната начална точка;
- посоката на движение;
- важните разклони;
- маркировката и цвета ѝ;
- денивелацията и профила;
- участъците с мъгла или слаб обхват;
- резервните слизания;
- последния разумен час за обрат;
- текущите затваряния и паркови режими.
„Отиваме към Мусала“ не е маршрут. Нужно е да знаете откъде, по коя линия и как се връщате, ако лифтът не работи или облакът покрие платото.
2. Свалете офлайн карта и GPX
Тествайте ги в самолетен режим. Офлайн картата трябва да покрива не само линията, а и съседните долини и резервните варианти. Прегледайте източника и датата на GPX.
3. Носете резервна навигация
За по-сериозен маршрут това означава хартиена карта и компас плюс умение за употреба. Отделен GPS, втори телефон или часовник могат да бъдат допълнителен слой, но не заменят карта и план.
4. Оставете маршрут на близък човек
Изпратете:
- начална точка;
- маршрут или GPX;
- имена и телефони на участниците;
- автомобил и регистрация;
- очакван час за връщане;
- час, след който да бъде направен опит за контакт;
- какво да направи човекът при липса на връзка.
Не променяйте маршрута без да уведомите, когато имате обхват.
5. Пазете батерията
- зареден телефон;
- power bank и работещ кабел;
- офлайн режим;
- ниска яркост;
- ограничени снимки и видео;
- телефонът защитен от студ и влага;
- периодични, а не постоянни проверки.
При спешност батерията е средство за връзка и позициониране, не само камера.
6. Определете лидер и правила на групата
- всички чакат на разклонение;
- никой не изпреварва до загуба на видимост;
- последният възрастен следи никой да не остане;
- промяната на маршрут се казва на всички;
- най-бавният човек определя устойчивото темпо;
- при съмнение групата спира заедно.
Много търсения започват не от загубена пътека, а от разделена група.
7. Проверете прогнозата и видимостта
Мъгла, снеговалеж и тъмнина изтриват ориентирите. Ако маршрутът минава по безлесно плато или широк рид, способността за навигация трябва да съответства на прогнозата.
8. Носете резерв за неочаквана нощ
Дори еднодневният преход изисква:
- челник и резервно захранване;
- топъл слой;
- дъждобран;
- храна и вода;
- свирка;
- аптечка;
- аварийно покривало или биви чувал според маршрута.
Тези вещи не превръщат нощуването в план, но купуват време.
Ранните признаци, че се отклонявате
- отдавна няма маркировка;
- пътеката постепенно изчезва;
- височината се променя в обратна посока;
- реката или ридът са от неправилната страна;
- навлизате в гъста хвойна, сипей или дере без това да е описано;
- GPX линията се отдалечава постоянно;
- групата започва да казва „сигурно се събира по-нататък“;
- не можете да посочите последната сигурна точка;
- времето за междинната цел е изтекло.
Спрете при комбинация от два-три признака. Всеки допълнителен метър увеличава площта, която спасителите може да трябва да претърсят.
Процедурата STOP
S – Stop: спрете
Спрете групата на безопасно място. Не позволявайте хора да тръгнат в различни посоки „да проверят“. Седнете, облечете слой и хапнете, ако умората влияе на преценката.
T – Think: помислете
Определете:
- последната точка, в която всички бяха сигурни;
- колко време е минало оттам;
- каква беше посоката;
- какъв релеф сте пресекли;
- кое решение е довело до съмнението;
- оставащи светлина, вода и батерия.
O – Observe: наблюдавайте
Проверете:
- карта, компас и GPS;
- хоризонтали и наклон;
- реки, ридове, седловини и върхове;
- маркировки по дървета и камъни;
- човешки следи и пътека;
- звуци от път, хижа или река;
- времето и непосредствените опасности;
- точността/окръжността на GPS позицията.
Не използвайте само един признак. Звукът се пренася странно в долини, а GPS може да отразява сигнал.
P – Plan: направете план
Имате няколко възможности:
- внимателно връщане до последната сигурна точка;
- оставане на място и подаване на сигнал;
- преместване на кратко разстояние до по-безопасна или видима позиция;
- движение по указание на 112/ПСС;
- отказ от първоначалната цел и слизане по потвърден резервен маршрут.
Изберете една стратегия и я кажете на цялата група.
Кога е разумно да се върнем по следите си
Връщането е оправдано, когато:
- знаете последната сигурна точка;
- изминали сте кратко разстояние след нея;
- теренът обратно е безопасен;
- има достатъчно светлина;
- никой не е тежко пострадал или изтощен;
- следата/маркировката може да се потвърди;
- не се очаква рязко влошаване.
Движете се бавно и проверявайте всяка точка. Записвайте track, но не позволявайте на екрана да ви изведе през опасен терен.
Кога трябва да се обадим на 112 рано
Не чакайте пълно изтощение, ако има:
- пострадал или болен човек;
- дете или уязвим участник;
- настъпваща тъмнина без екипировка;
- гръмотевична буря, силен студ или снеговалеж;
- лавинен/скален/речен риск;
- невъзможност да се установи позицията;
- бързо падаща батерия;
- група, която не може да се движи безопасно;
- човек, отделил се от групата;
- липса на вода в жега;
- паника или обърканост.
Ранният сигнал дава повече време за оценка. Обаждането не означава непременно, че незабавно ще бъде изпратен екип; операторът и спасителите могат да ви насочат какво да направите.
Каква информация да дадем
Подгответе кратко и точно:
- име и телефон за връзка;
- брой хора и възрастови/здравни особености;
- какво се е случило;
- координати и височина;
- формат на координатите;
- последна известна точка и планиран маршрут;
- видим релеф, маркировка и близки обекти;
- време, видимост и терен;
- налична екипировка, вода и батерия;
- дали групата може да се движи.
ПСС препоръчва при сериозен проблем да се подаде сигнал на 112 и да се изпратят координати. Функциите на мобилните приложения се променят – преди публикация проверете текущия официален начин за споделяне през приложението на ПСС.
Координати
Десетичните градуси са лесни за диктуване, например:
42.12345, 23.54321
Кажете „десетични градуси“ и прочетете цифрите бавно. Не изпращайте само screenshot без текст, защото може да не се отвори или да не показва формата ясно.
Оставаме ли на място
След установен контакт с 112/ПСС следвайте техните указания. Обикновено безопасното оставане на една установена позиция улеснява намирането и не разширява района за търсене. Но мястото може да е неподходящо, ако е:
- в русло с риск от порой;
- под падащи камъни или мъртви дървета;
- на открито било при буря;
- в лавинен улей;
- до нестабилен ръб;
- изложено на силен вятър без възможност за защита.
Преместете се само толкова, колкото е нужно за непосредствената безопасност, и съобщете новата позиция.
Ако няма обхват
- Опитайте 112 – спешното повикване може да използва достъпна мрежа, но не разчитайте, че винаги ще стане.
- Изпратете SMS/съобщение с координати, маршрут и проблем; то може да се изпрати при кратка поява на сигнал.
- Преместете се към по-висока или по-открита точкасамо акое близка, безопасна и маршрутът до нея е сигурен.
- Не разделяйте групата, освен ако 112/спасителите не дадат конкретен план и няма по-безопасен вариант.
- Ако се изпрати човек за помощ, той трябва да има писмена информация, карта, екипировка и способност да стигне безопасно до хижа или обхват.
ПСС посочва, че при липса на обхват може да се изпрати човек до място със сигнал или най-близка хижа, но това решение трябва да отчита риска от създаване на втори изгубен човек.
Как да направим мястото по-лесно за намиране
- използвайте свирка: три силни сигнала, пауза и слушане;
- включвайте челника на интервали и използвайте SOS, ако устройството го има;
- поставете ярко яке или аварийно покривало на видимо място;
- останете близо до координатите, които сте предали;
- отговаряйте на викове и звуци;
- не използвайте огън, ако е забранено, има пожарна опасност или не можете да го контролирате;
- пазете хората топли и изолирани от земята;
- записвайте промени в състоянието на пострадал.
Някои свирки и светлини могат да се чуват/виждат по-добре от глас. Не свирете непрекъснато до изтощение.
Какво да не правим
Не следвайте река „защото винаги води към село“
Реката може да влезе в каньон, водопад или непроходимо дере. Движението край вода може да е по-опасно от оставането.
Не слизайте директно надолу
Най-кратката линия на картата може да бъде отвес, сипей, резерват или гъста растителност.
Не се разделяйте хаотично
Така се създават няколко неизвестни позиции и повече хора в риск.
Не разчитайте на социалните мрежи като първи сигнал
Публикация в група не заменя 112. Тя може да доведе до самоволни търсачи без координация.
Не местете маркировки и не оставяйте боклук като „следа“
Ако трябва да обозначите кратко преместване, съобщете го на спасителите и използвайте ясно, минимално и обратимо послание.
Не пестете батерия до пълна загуба на връзка
Обадете се рано при сериозен проблем. Батерията е полезна, когато има време да бъде използвана.
Ако липсва човек от групата
- Спрете всички на последната сигурна точка.
- Проверете дали човекът не е пред или зад групата по маршрута.
- Позвънете и изпратете съобщение.
- Определете последно видяно място, час, дрехи, екипировка и намерение.
- Обадете се на 112 рано, особено при дете, лошо време, тъмнина или медицински риск.
- Не организирайте широко търсене без координация.
- Един човек поддържа връзката и записва информацията.
Точната последно видяна точка е критична за спасителите. Не я замъглявайте с предположения.
Минимален авариен план за групата
Преди старта всички трябва да знаят:
- кой носи картата и кой има резервна;
- кой има аптечка и челник;
- какъв е часът за обрат;
- какво правим при разделяне;
- кой се обажда на 112;
- как се показват координати;
- кой близък човек има маршрута;
- какъв е план Б.
Често задавани въпроси
Трябва ли винаги да стоя на място, ако се изгубя?
Не като абсолютно правило. Първо оценете непосредствената опасност и се свържете с 112. Връщане до близка последна сигурна точка може да е разумно; случайното продължаване в неизвестен терен не е.
GPS точката показва, че съм на пътеката, но не я виждам. Какво да правя?
Спрете и проверете точността, мащаба, релефа и маркировката. Не следвайте директно линията през опасен терен. Възможна е грешка на GPS, картата или GPX.
Мога ли да се обадя на 112 без мобилен обхват?
Телефонът може да използва друга налична мрежа за спешно повикване, но ако няма никакъв радиосигнал, разговорът няма да се осъществи. Опитайте и използвайте безопасен план за достигане на обхват, без да създавате нов риск.
Кога да уведомя близките?
При промяна на маршрута, сериозно закъснение или проблем изпратете кратко съобщение, когато имате обхват. Но при спешност първо се обадете на 112, не само на близък човек.
Свързани ръководства
- GPS, GPX и навигация за начинаещи
- Най-добрите приложения и офлайн карти
- Как да планираме безопасен планински преход
- Първа помощ при планински инцидент
- Какво да носим за еднодневен преход
Източници
- Планинска спасителна служба – зачестили сигнали за изгубени туристи
- Планинска спасителна служба – съвети за безопасност
- Планинска спасителна служба – при нещастен случай в планината
- National Park Service – Hike Smart
- GPS.gov – GPS Accuracy
Преди публикуване проверете актуалните телефонни контакти и функциите на приложението на ПСС. При реална ситуация водещи са указанията на 112 и спасителните служби.