Кадифен боб (Mucuna pruriens)

mucuna-pruriens-parkinsons-treatment-300×200

Кадифения Боб или още наричан Мукуна е растение, което се среща по земите на Индия, Карибските острови и някои части от Африка. Мукуна е пълзящ храст и притежава разнообразни цветове – бели, лавандулови и лилави. Възможно е да достигне до 15 метра височина. Цветовете притежават защитен механизъм и причиняват сърбеж върху гола кожа, което се дължи на алкалоида мукунаин.

Кадифеният боб от дълги години се култивира за масово производство, като освен за лечение на рани, се използва още и за наторяване на земеделски земи и захранване на едър и дребен рогат добитък. В различните региони са се формирали многообразни видове мукуна, а за култивиране все по-често се използват хибриди.

Мукуна се отличава много с високо съдържание на микронутриенти и  макронутриенти, поради което има и калорийна стойност. Бобовите зърна на растението съдържат до 30% протеин като калорийно съдържание и между 11 и 23% протеин от цялата маса.

Зърната се отличават и с високо съдържание на фибри – до 40% от общата маса. Изсушените зърна са с по-високо протеиново съдържание, което може да достигне до 35%. Хранителната стойност на кадифения боб обяснява и масовото му използване като храна за добитък.

Освен белтъчини и фибри, Mucuna pruriens има висощо съдържание на мазнини. Олеиновата и линолеиновата са преобладаващите есенциални мастни киселини.
Химичните анализи показват, че подобно на много други екзотични растения, Mucuna pruriens се отличава с много добро антиоксидантно действие, което се дължи на огромния набор фитохимикали. Основните антиоксиданти са феноли и гликозиди.

Основната активна съставка в зърната е феноловият компонент Л-Допа, който заема от 5 до 20% от съдържанието на екстракт. Други основни компоненти са индоли и алкалоиди, като зърната съдържат четири идентифицирани досега алкалоида.

Кадифеният боб съдържа голямо количество никотинова киселина (витамин В-3), желязо и магнезий, адреналин, бета-карболин, серотонин и 5-HTP, коензим Q10, инозитол и малки количества от базови минерали като селен.

Мукуна съдържа още високи концентрации на танини (полифеноли), които притежават потенциални свойства за блокиране разграждането на белтъчините. Други не толкова желани съставки са цианогенните гликозиди, които са токсични за човешкото тяло.

Добре е да се знае, че листата на мукуна съдържат високи концентрации на триптаминови компоненти, които са халюциногени, но липсват в широко използваните зърна.

Още в индийската народна медицина Mucuna pruriens се е използвала за лечението на болест на Паркинсон и някои други нервни заболявания. Билката широко се е използвала като сексуален стимулатор, както и за лечението на артрит. В Нигерия е по-известна като „дяволски боб“, заради силно превъзбуждащите й свойства.

При ухапвания от скорпион или отровна змия лечителите са нанасяли отвара от Mucuna pruriens върху раната. Практикувало се намазване на жилото на скорпион с мукуна, която е неутрализирала отровата още преди впиването й в кръвта.

Мукуна се е използвала за обогатяване на почвата и като инсектицид. Индийските планински племена са преварявали няколко пъти билката, за да отстранят потенциалните токсични вещества и тогава са я употребявали за наторяване.

Традиционното използване на мукуна е свързано с антимикробните и противовъзпалителните и свойства. В някои племена сухият екстракт от мукуна се използва за пушене.

Доказани ползи при хора:
Мукуна притежава потенциални свойства да повишава броя на сперматозоидите при мъжете, чрез въздействието върху оста хипоталамус – хипофизна жлеза – тестиси. В три различни изследвания са използвани дози от 5 г изсушена пудра в рамките на 3-6 месеца. Научните опити доказват, че има положителен ефект, но той е вторичен и не толкова ефективен като самостоятелно средство;

Освен че повишава количеството семенна течност, наблюденията досега стигат до извода, че мукуна засилва качеството и фертилността;

Твърди се, че Mucuna pruriens може да повишава нивата на тестостерон при мъже, като някои изследвания върху животни, използващи ударни дози, стигат до същия извод. Засега научната база потвърждава потенциалните ползи за повишаване на тестостерона при безплодни мъже, като се предполага, че евентуалното въздействие върху здрави мъже би било минимално;

Успешно понижава нивата на пролактин, като това се дължи на допаминът, който въздейства върху секрецията на пролактин;

Към днешна дата са изследвани свойствата на Л-Допа да повишава нивата на някои невротрансмитери като адреналин, норадреналин и допамин. Забелязва се, че мукуна възстановява понижените нива на тези невротрансмитери при безплодни мъже. При здрави мъже също се забелязва стимулиране, особено на нивата на допамин;

Други евентуални ползи, свързани с редуциране на симптомите при Паркинсон. Проведени са доста опити, в които се използват дневни дози между 15 и 30 грама. Положителният ефект се свързва с възстановяването на нивата на Л-Допа в мозъка и въздействието върху периферния допаминов декарбоксилаза инхибитор;
Потенциални ползи, свързани с регулирането на стреса и подобряването на настроението. Механизмът на действие е свързан с въздействието върху допамина и регулирането на кортизола;
Ин витро са отбелязани някои неврозащитни свойства, като увеличаване на нивата на комплекс 1 в мозъчните митохондрии, както и възстановяване на нивата на серотонин и катехоламини в зоните на мозъка, които са увредени от Паркинсон;
Потенциални ползи, свързани с повишаването на хормона на растежа. Досега положителни резултати има само при тестове с използване на 500 мг изолирана Л-Допа дневно. При положение, че Л-Допа в кадифения боб е по-потентна, то еквивалентен прием би имал сходни резултати;

Изследвания от последните няколко години откриват и потенциалните ползи на Mucuna pruriens при нанасяне върху кожата, като се използва екстракт от листата, а не бобовите зърна. Установено е, че мукуна оказва благотворен ефект върху кератиноцитите и спомага за укрепването на кожа, увредена от силен окислителен стрес. Тези свойства биха били полезни при болестни състояния като екзема, дерматит и псориазис;

Предварителните наблюдения стигат до извода, че определени компоненти от мукуна като танините и фенолите имат силен антимикробен ефект и биха били ефективно средство срещу определени бактерии, но са нужни повече изследвания.