Бял оман – (Inula Helenium L.)

b9l oman

Белият оман (Inula helenium) (малка бяла стомахоглътка, чернокос) е многогодишно тревисто растение, използвано като лечебно средство.

Коренището е дебело, разклонено, с тъмнокафяв цвят, а отвърте е  бледожълто, до бяло. Оттам идва и наименованието му „бял оман“.

Расте по храсталаци и тревисти места. Среща се край Черноморското крайбрежие, а също и в региона на Родопите, Тракийска низина, Североизточна България, Стара планина, Дунавска равнина, Знеполски район.

Белият оман има противовъзпалително, противокашлично и успокояващо лигавицата действие; подтиска функциите на бронхиалните жлези.
Прилага се при кашлица от различен произход (настинка, грип, туберколоза), при болезнена и липсваща менструация, при стомашни заболявания (гастрит, язва), като помощно средство при чернодробни и жлъчни страдания.

В българската народна медицина белият оман се използва при виене на свят, главоболие, припадъци, ускорено сърцебиене, при възпаление на простатата, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, водянка, бяло течение, газове, киселини в стомаха, трудно уриниране. Служи като средство, предпазващо от преждевременно раждане.

Корени от билката, киснати 10 дни в червено вино (1:10) се пият за увеличаване на апетита, за подсилване при малки деца, при кашлица, за както и при възпаление на седалищния нерв.
• стимулира апетита и подобрява храносмилането
• бронхити, белодробни заболявания и други
• при възпалителни заболявания на дихателната система
• жлъчегонно действие, при заболявания на жлъчните пътища
• при хемороиди, кожни заболявания, чревни паразити, болезнена менструация
• при възпалителни заболявания на стомашно-чревния канал, диарии, язва, гастрит