Бял бор (Pinus sylvestris)

scots_pine

Белият бор е дърво, достигащо много голяма височина – до 40 м. Кората в горната част на стъблото и при младите дървета е жълто до червеникаво кафява, в долната част на старите дървета е сивокафява. Листата са игловидни, достигат до 6 см дължина, разположени са по две на скъсени, видоизменени клонки.

„Цветовете“ са еднополови, събрани в мъжки и женски шишарки. Мъжките шишарки са купесто, гроздовидно събрани, по върховете на клонките. Женските шишарки са разположени единично или до две-три и първоначално са червени, дребни, изправени нагоре; след опрашване се извиват надолу, увеличават размера си и вдървесиняват.

Семената са с крилатка и узряват в края на втората година, когато се разтварят женските шишарки и освобождават зрелите семена. „Цъфти“ през май-юни. Среща се в почти във всички наши планини на височина до 2200 м.

Употребяема част:
В съвременната медицина се използват боровите пъпки (връхчета), намиращи се по върховете на клонките, които се събират в началото на пролетта.

Химичен състав:
Боровите връхчета съдържат около 0,5% етерично масло, което се състои от α-пинен, β-пинен, β -феландрен, борнеал, борнилацетат, борнилестер, лимонен, мирцен, кадинен, силвестрен и др.; смолисти вещества, витамин С, танини и др.

Действие:
Белият бор действа противовъзпалително, отхрачващо и смекчаващо лигавиците. Разширява кръвоносните съдове и разгражда камъните в пикочния мехур. Също така помага при бронхити, ангина, туберкулоза, при простуда (за инхалации и разтривки), ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур. Боровите връхчета се използват при задух, подагра и хемороиди.

Приложение:
Външно приложение: Препоръчва се за инхалации – при
• задух,
• кашлица;
• хроничен бронхит,
• пневмония,
• бронхиална астма.

За бани – при
• хемороиди,
• обриви,
• екземи,
• ревматизъм,
• лишеи.

Смолата от дървото се прилага при
• белодробен абсцес и хемороиди.

Разтопена смола, смесена с мас по равни части, се използва при
• рани от протриване и циреи.