Бяла върба (Salix alba)

vyrba_2

Кората на бялата върба се прилага в алтернативната медицина още от древността. Тя е ефективно средство за намаляване на температура и болки, подсилване  на организма и прочистване на кръвта. Нейният екстракт се използва против вътрешни кръвоизливи, проблеми със ставите, цистит, катар и ревматична треска. Използва се при лечение на заболявания на сърцето, черния дроб и бъбреците. Добре известно е и нейното антипаразитно и антималарийно действие.

Китайските лечители са използвали бялата върба (известна още като Salix alba или White willow) още преди хиляди години.

Европейската медицинска наука потвърждава лечебните й свойства много по-късно.

През I век Диоскоридес потвърждава тези ефекти. Един век по-късно Гален също я проучва.

Съвременните учени признават действието на върбата като противовъзпалително и кръвоспиращо средство.

Salix alba е върба, която вирее в Европа, Западна и централна Азия. Името й произлиза от светлобелезникавата до почти бяла окраска на листата.

Дървото има тъмносива, дълбоко напукана кора, достига височина 25-30 м. Мла­дите клонки на върха са със сребристи власинки, по-късно голи.

Листата са ланцетни, последователни, заострени, дълги 5-12 см, широки 1-3 см, по ръба ситно назъбени, покрити от двете страни или само отдолу със сребристи власинки.

Цветовете са събрани в цилиндрични реси. Бялата върба се среща във влажни райони, особено по речните брегове, до 1 000 м надморска височина.

Гъвкавите млади клонки често са и материал за плетени огради, мебели и кошници.

Кората от бяла върба има блогоприятно десйствие при простудни, трескави състояния, главоболие, висока температура, плеврит, ревматизъм, подагра,  възпаление на пикочния мехур.

Понякога се използва за лечение на чревни разстройства, обилна менструация, гнойни рани, кожни обриви,  против потене на краката.

Японски учени доказват в изследване от 2002 г., че салициловата киселина (образувана от преработката на салицина в червата) понижава температурата, без да уврежда стомаха.

Кората е известна с антисептичното си действие и се прилага външно върху рани и язви. Тя помага и при диария и чревни инфекции.

В експеримент от 2001 г. немски учени установяват, че медикамент създаден от върба има добро болкоуспокояващо действие при тестове проведени с група хора, страдащи от остеоартрит.

Тинктура (Salix alba tincture) – В V век пр.н.е. Хипократ описва горчив прах, екстрахиран от върбова кора, който успокоява болката и понижава температурата при треска. Подобни текстове са достигнали до нас и от Древен Египет, Шумер и Асирия. Кората се накисва в етанол за получаване на тинктура.

Активният екстракт от кората е салицин – от лат. „Salix“, изолиран в кристалната му форма през 1828 г. Салицинът, както и аспиринът, е химичен дериват на салициловата киселина.

Салициловата киселина се синтезира от салицила в организма, но страничните действия на аспирина, които са добре познати, не се проявяват при използване на кората от бяла върба.

Знаем, че аспиринът, взет във високи дози, уврежда гастроинтестиналния тракт (може да предизвика гадене, разстройство, кръвоизлив от стомашна или дуоденална язва).

Може да доведе до алергични реакции, отслабване или намаляване на слуха, дори до респираторна недостатъчност.

Изследванията потвърждават, че нестероидните противовъзпалителни лекарства (NSAIDS) като аспирина намаляват синтеза на някои простагландини (Pg), които имат важна роля в регулацията на работата на имунната система.

Съставките, които възпрепятстват простагландиновата синтеза, могат да засилят имунния отговор и да имат противовъзпалителен ефект.

Действието на салицина, намиращ се в кората на бялата върба, е селективно – подобно на това на аспирина.

Според изследванията салицинът блокира по-слабо Pg в гастроинтестиналния тракт, така че при неговата употреба изключително рядко се наблюдават странични действия, а ако ги има, са с по-слаб интензитет.

Минавайки през стомаха и червата, полезните ефекти на салицина се проявяват в черния дроб.