Босилек

111268

Босилекът (Ocimum basilicum), известен още като „царска билка“ е едногодишно тревисто растение с голо четириръбесто стъбло. Разклонено достига до височина 60 cm. Листата му са яйцевидно-продълговати с дълги дръжки и заострени в края. Цветовете са предимно бели, много рядко лилаво-бели или червени.

Плодовете са сухи и след като узреят се разпадат на четири малки семенца. Цъфти от юни до септември.

Босилекът вирее в редица региони по целия свят, но първите места, където се е появил са Азия, Африка и Индия. Той е характерна подправка за много разнообразни кухни по цял свят, включително тайландската, виетнамската, италианската и лаоската кухня.

Името босилек произхожда от гръцката дума basilikohn, което означава „кралски” и много конкретно посочва отношението на тази древните гърци към билката, която те смятат за много благородна и свещена. Боготворенето на босилека се среща и в други култури. В Индия, босилекът се пази като икона на гостоприемството, докато в Италия, той е символ на любовта.

С босилека се свързват множество легенди. Древните египтяни са го използвали за балсамиране на мъртвите, а в Индия вярват, че е обречен на бога Вишну, защото предпазва от ужасна митична змия, имаща способност да убива само с поглед.

Приложение:
Босилекът се употребява при задух, кашлица, възпаление на простатата, бъбреците и пикочния мехур, газове, безсъние, диария.
Притежава антиспастично действие при хроничен бронхит с изразен бронхоспазъм (кашлица, коклюш).
Усилва сърдечната дейност при заболявания на миокарда.

Според българската народна медицина сок от пресни листа на босилек се използват при гнойни възпаления на средното ухо, както и при труднозаздравяващи рани.
• възбуждане на апетита, лечение на хронични колити, гастрити и ентерити
• при кашлица и бронхиална астма
• при възпаление на пикочните пътища, зъбобол, хрема, ангина.

Може да се използва при:
• затлъстяване,
• инфекции на дихателните пътища,
• безсъние.
• цистопиелонефрит,
• варикозни вени,
• гастрит,
• хепатит,
• ревматизъм,
• цистопиелонефрит,
• затлъстяване,
• екземи,
• полова слабост,
• невроза,
• Външно приложение: Препоръчва се за жабурене при зъбобол и за гаргара при болки в гърлото, за налагане при кожни обриви, за бани (в примес с мащерка и мента във ваната), при нервни разстройства. Сокът се препоръчва при гнойно възпаление на средното ухо.