Астрагал
астрагал
Астрагалът (Astragalus propinquus или Astragalus membranaceus) е многогодишно растение от семейство Бобови.
От най-голямо значение е коренът на билката, който се използва в китайската медицина от хилядолетия и е една от петдесетте фундаментални билки в китайския хербализъм. Среща се главно в Източна Азия – Китай, Монголия и Сибир, на надморска височина между 800 и 2000 метра.
Коренът от астрагал има своята богата история в традиционната китайска медицина, където е познат като „хуанг ци“ и е често използван в комбинация с други билки като енергизиращ тоник, имуностимулатор и много други. Обикновено се смесва с билки като жен-шен, ангелика, сладък корен.
Състав на астрагала
За 100 г продукт изсушеният корен от астрагал съдържа: неразтворими фибри (ок. 40%), магнезий (500 мг), силиций (2 мг), цинк (0.50 мг), желязо (2 мг).
В по-малки дози съдържа хром, рибофлавин, селен, фософр, калий. Съдържа още етерични масла, флавоноиди, кверцетин и полизахариди.
Здравословни ползи от консумацията на астрагал
Китайската медицина използва астрагала като адаптоген, за лечение на бъбречни заболявания, повишаване на концентрацията, предпазване от ракови заболявания, за адаптиране към ниски температури (в това отношение се счита за по-подходящ за употреба от млади хора от жен-шена). Освен това помага за спадане високата температура, действа диуретично, общо тонизиращо, а също и релаксиращо на гладката мускулатура. Използва се за лечение на туморни заболявания, пролапс на матката, хронични язви и др.
Растението помага и при лечението на възпаления на горните дихателни пътища, простудни заболявания, фибромиалгия и диабет. Използва се и при третиране на някои заболявания на нервната и сърдечно-съдовата система, артрити, астма, анемии и сезонни алергии.
Научни изследвания сочат, че химикал, намиращ се в астрагала, е в състояние да „включи“ ензима на безсмъртието – теломераза, чието действие може помогне за удължаването на теломерите, и така да удължи жизнения цикъл на ДНК клетките. Дължината на теломерите е от огромно значение за запазване на младостта на организма и за предпазване от болести, свързани с напредването на възрастта.